Дума 16. Юли 2018 
След поредната година управление на ГЕРБ, този път в коалиция с ОП и неофициално с ВОЛЯ, България продължава да се намира в тежка и всеобхватна криза - политическа, икономическа, духовна, морална, ценностна; криза на държавността.

Единствената партия в 44-то НС, която последователно отстояваше своите позиции, бе и продължава да е БСП. От началото на мандата нашата парламентарна група продължава да е единствената конструктивна опозиция, която дава конкретни и аргументирани предложения и решения за излизане от тази криза.

Първата година от третото правителство на ГЕРБ показа, че те не са способни да управляват и продължават да тласкат България към дъното и застоя. Икономиката не се развива, няма нови работни места, доходите на огромна част от населението остават изключително ниски. По последни данни на Евростат българското производство в началото на тази година намалява и е възможно икономиката на България да влезе в рецесия в момент, когато цялата световна икономика расте. Дали това не е целта на правителството, за да държи българите бедни и послушни?

ГЕРБ засили регионалните диспропорции. Демографската криза става все по-сериозна. Цели региони се обезлюдяват. Раждаемостта през 2017 година достигна ново дъно от едва 53 хиляди родени деца. За сравнение - през 2009, последната година от мандата на правителството, доминирано от БСП, те са били 80 хиляди. В периода на управлението на БСП броят на родените деца годишно се е увеличил с 15 хиляди, а при ГЕРБ е спаднал с 27 хиляди.

Тази една година можеше да бъде различна, ако бяха приети онези 31 законопроекта на „БСП за България“, които олицетворяваха различна политика. Политика с грижа за здравеопазването. Можехме да спасим държавните и общински болници от затваряне или фалити и това щеше да струва на България 500 млн. лв. Това е друга политика в здравеопазването. Можехме да провеждаме различна политика по отношение на децата и младите семейства, заради страшната демографска криза, в която се намираме, ако управляващите бяха приели да се приспаднат до 50 лв. на дете месечно от дължимия данък общ доход на работещите родители. 1 млн. деца щяха да бъдат подпомогнати и това щеше да струва на държавата 300 млн. лв. Можехме да помогнем на 38 200 деца, ако бяхме увеличили месечното парично обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години до размера на минималната работна заплата – 510 лв. Това щеше да струва на държавата 78 млн. лв. Можехме с малко да помогнем срещу демографската криза, като разширим помощта за началото на учебната година за ученици от семейства с ниски доходи за 2, 3 и 4 клас. Щеше държавата да бъде в помощ и да прояви грижа за близо 40 000 деца и за това да плати 30 млн. лв.

Можехме да имаме и различна политика по отношение на образованието, науката и културата, ако бяха приели предложението ни да увеличим бюджета за висше образование и наука с 95 млн. лв. Щяхме да помогнем на млади учени, на научни изследвания. Можехме да проявим грижа към възпитанието, образованието и културата на младите в България, ако бяха гласували „за“ чек за културни мероприятия на стойност 200 лв. за всеки младеж, навършил 18 години. 40 000 млади хора щяха да гледат българско кино, да четат български книги, да отидат в библиотека, читалище и това щеше да струва на бюджета 8 млн. лв.

За тази една година:
Вместо политика за шест големи фирми, които са близки до властта – политика за малки и средни предприятия. Вместо ББР да дава тъмно и скрито кредит на Гинка Върбакова за ЧЕЗ, да го купи за ГЕРБ, щеше да подпомага малките и средни предприятия.
Вместо фалиране на държавни и общински болници – политика в здравеопазването.
Вместо подмяна на съдържанието на българските учебници и изчистване на автентични български автори, щяхме да имаме последователна образователна политика, обвързана с икономиката.
Вместо геноцид спрямо българските пенсионери, те щяха да имат преизчислени пенсии и по-достоен начин на живот.
Щяхме да дадем и малък жест на справедливост, ако бяха приели да се намалят и замразят депутатските заплати. Подобно на това, което направиха полските депутати. Но и това не направиха.
Какво обещаха ГЕРБ и не изпълниха:
1. Високи доходи чрез повече инвестиции и подобряване на конкурентната среда в малките общини. Доходите на практика са замразени, а малкият и средният бизнес в общините е съсипан.
2. Достъпно здравеопазване за всеки чрез запазване на здравните центрове и финансово оздравяване на общинските болници. Спешните центрове в малките общини на област Перник – Радомир, Брезник, Трън и Земен обаче са в изключително лошо състояние, диагностицирането на пациентите на практика е невъзможно заради липса на апаратура. В центровете има само по една работеща линейка и един екип. Ако той е на адрес далече от общинския център, няма как да помогне на друг пострадал.
3. Качествено образование чрез публично финансиране само на държавните и общинските училища и насърчаване на бизнеса да инвестира в обучение и наука като фактор за развитие и икономически растеж. Днешната практика е - закриват се училища, детските градини са занемарени.
4. Масов спорт чрез подпомагане на училищния спорт и развитие на масовата спортна инфраструктура.
5. Социална политика, ориентирана към борбата с демографската криза чрез въвеждане на семейно подоходно облагане и приспадане до 50 лв. месечно от дължимия данък общ доход на работещите родители за всяко дете в семейството. Направиха точно обратното.
6. Възродена култура чрез активна подкрепа за развитие на материалната база и на дейностите на културните институти – драматични и музикални театри, библиотеки, музеи, галерии, читалища и др. В цялата област парите за култура са съкратени значително.
7. Сигурност за всеки български гражданин чрез формиране на система за вътрешна сигурност и обществен ред, която да гарантира личните права и опазване собствеността на гражданите, нова концепция за работа в сектора на МВР и осигуряване на полицейски пост във всяко населено място. Престъпността продължава да расте, затворниците излизат от затворите, когато си поискат, хората не вярват в системата на МВР.
8. Провал на националната програма Енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради. Некачествени строително-ремонтни дейности, липса на професионално обследване на сградите (в какво състояние са връзките на панелите и ВиК частта), липса на адекватен и качествен контрол.
9. Модернизация на ЖП линията София-Перник-Радомир за около 400 млн. евро. Обещание за ремонт на трасето и възможност за достигане на скорост от 160 км/ч., изграждане на шумозаглушителни прегради и пешеходни подлези на две нива. Към момента ремонтни дейности не са започнати.
Ние като представители на БСП разбираме своята политическа роля и изпитанията, пред които сме изправени, но непоколебимо ще продължим да се противопоставяме на всяка политика, насочена срещу националните интереси и стандарта на живот на трудовите хора на България!
Затова наша задача – на БСП, е да дадем избор на народа. Това правим, а народът да прецени какво избира. Вярваме, че скоро такъв избор ще бъде направен!