Постинг
15.01.2018 23:48 -
*Ретроградностно*
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 576 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2018 23:53
Прочетен: 576 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 15.01.2018 23:53
Всеки допир сега е чувство,
изчезнало във вечността.
Когато и да потръпнем, знаем,
че не е това, което желаем.
Блестят сълзи в очи, не виждащи друго, освен скърби.
Живеем и копнеем, ала без дъх не ще дивеем.
Знаем и нехаем, но все още за чувства си мечтаем.
Дори тъмата, да е завладяла душата,
не ще се откажем, да се желаем.
Кога за последно, прегърна ти,
кога заобича ти, тъй иситски.
Кога прелетя през егото в нощта,
кога заживя в своята душа,
тъй истински, тъй истиснки.
Все едно милионите звезди,
не значат нищо друго,
освен изпълнени мечти,
...
а ти?!...
а ти?!...
а ти?!...
...
1:17
Замълчи ти и се усмихни...
Замълчи и ме погледни...
С тези очи, обичащи и копнеещи...
Ах какво се случи, ах какво ни завлече...
Порок ли бе или чужди мечти, защо това ни раздалечи, камо ли без причини....
Аз обичах, а ти?....
Не повярвах, че света ни, ще рухне в руини и не ще ни върне, въпреки прелестните ни дни, пак да твърдим, че обични са ни били, ала никога не ще ги върнем и нали, това е примера, за всички по света - не се обичайте, защото боли...
Предавам щафетата и се отказвам от безмълвието на суетата, която руши и еговици създава си, след всяка жертва умира една звезда и сега света ще е сиво отражение, на една доброта и красота, забравена в света...
изчезнало във вечността.
Когато и да потръпнем, знаем,
че не е това, което желаем.
Блестят сълзи в очи, не виждащи друго, освен скърби.
Живеем и копнеем, ала без дъх не ще дивеем.
Знаем и нехаем, но все още за чувства си мечтаем.
Дори тъмата, да е завладяла душата,
не ще се откажем, да се желаем.
Кога за последно, прегърна ти,
кога заобича ти, тъй иситски.
Кога прелетя през егото в нощта,
кога заживя в своята душа,
тъй истински, тъй истиснки.
Все едно милионите звезди,
не значат нищо друго,
освен изпълнени мечти,
...
а ти?!...
а ти?!...
а ти?!...
...
1:17
Замълчи ти и се усмихни...
Замълчи и ме погледни...
С тези очи, обичащи и копнеещи...
Ах какво се случи, ах какво ни завлече...
Порок ли бе или чужди мечти, защо това ни раздалечи, камо ли без причини....
Аз обичах, а ти?....
Не повярвах, че света ни, ще рухне в руини и не ще ни върне, въпреки прелестните ни дни, пак да твърдим, че обични са ни били, ала никога не ще ги върнем и нали, това е примера, за всички по света - не се обичайте, защото боли...
Предавам щафетата и се отказвам от безмълвието на суетата, която руши и еговици създава си, след всяка жертва умира една звезда и сега света ще е сиво отражение, на една доброта и красота, забравена в света...
Следващ постинг
Предишен постинг