за тези, които няма да разберат и за малкото, които знаят! 
Корабно
                                           Епилог
       Клиперът радостно пореше вълните. Не му тежаха обрастванията. ,,Корабната брада" беше старателно изстъргана. Корпусът боядисан, а палубите и мачтите, грижливо насмолени. Такелажът потегнат, където е нужно катраносан. Платната изкърпени. Вантите сменени и обтегнати. Месингът блестеше от полировка. Плаваше на мечтан каботажен рейс!
Какво не бе видял през дългата си служба? В какви надпревари не бе участвал? Не можеше да преброи пластирите под ватерлинията си. Сменяха се капитани и боцмани. Познаваше всяка плитчина по бреговете на континентите, не веднъж беше засядал. Знаеше да чака прилива, за да се освободи от прегръдките на грунта. Влизал не веднъж в неравни битки с щормове, намирал окото им, достигал бряг на крен и оцеляващ. Клиперът беше акостирал не веднъж сред екзотични атоли, пред красиви лагуни и в ледени води на севера. Да, в ледени! Непригоден за северни маршрути, беше му се налагало да се справя с непосилни задачи. Силата му беше в бързината и топлите води на пасифика. Заиграването с пасатите в бакщаг, бейдевинд и халфвинд бяха приятна занимавка при умел капитан. Смелостта на някои от тях беше легендарна. Службата с тях - удоволствие. Партнираше в желанието им за слава и почести. Носеше рани от неумелите и пазеше живота на екипажите. Лесно беше със справедливите и строги боцмани. Палубите му бяха винаги измити, салетът блестеше от чистота, каютите на помощниците подредени, а капитанските покои вдъхваха респект. Койките и хамаците на екипажа почистени и поддържани. Стоките надеждно укрепени и наредени. Не му тежаха дрейфовете с такива боцмани и капитани. Екипажът не бездействаше в такива моменти, а се грижеше за него. С лекота заобикаляха коварния нос Хорн и преодоляваха бурите до Добра надежда. Имал е надежда Жуау Втори, имаше надежда и клиперът - каботаж. Появилите се параходи му отнемаха радостта от пътуванията. Бяха с голяма водоизместимост и не зависеха от ветрове и течения. Работници без дух и душа, които не подбираха пристанища и кейове по красота, а единствено според газенето си. Не мечтаеха за пристан, като него, а за обороти и печалби. Лутаха се в неразбирането на девиацията си и все пак пристигаха в пристанищата. Имаше случаи на сериозни аварии и загуба на параходи, екипажи, и стоки. Ето - след половин век служба, заради тяхната напоритост и безскруполност си мечтаеше за бряг и пристан. Не го плашеха битки и надпревари, но техническите възможности бяха коренно различни. 
    Сега акостира на непознат бряг. Бряг с бързоводни и бистри реки, с тучни поля, с плодородни ниви, с планини и гори. Невиждани дъбове, буки, мури и ели пълзяха по снагите на тези планини. Пъстроцветни цветенца сияеха по полетата. Зеленината не беше, като на Карибите, друга е - спокойна и освежаваща. Красота! 
   Качиха го на стапели. Това ще бъде Пристанът му!



                                                               13.10. 2016 г.   Д. Костадинов                                      

любовта към порене на морски вълни, далеч от суетата на злободневието, усещането за красивото във взаимоотношенията между хора, избрали пътя на живота си. Какъвто и да е той, човек копнее за свой пристан...
Удоволствие е срещата ми с творчеството Ви!
Благодаря и бъдете щастлив в пристана си!

Добре дошъл е всеки с добри намерения! Благодаря за посещението! Моите почитания!

Но това е епилог. А къде е началото?
Разбирам, че добре познавате морската терминология,
но явно знаете доста и за дърветата, защото са подредени
така както ще ги видите когато изкачвате планината. :)
Но най интересното е, че разказа е написан по неписаните
правила в Нета за размер. Екран до екран и половина на монитора.
Поздрави!

,,Познанията" са нещо непостижимо, според мен. Някакви знания имам разбира се, според ценз, професионални занимания и неочаквани опитности. До нови срещи!