Дума 29. Март 2017 , брой: 62 Богомил Великов
Идеята за създаване на Българско книжовно дружество се ражда през 60-те години на ХтХ век в средите на българската емиграция. Тогава в българските земи на Османската империя се разгръща активна просветна дейност и борба за български светски училища, за културно и духовно развитие, борба за самостоятелна независима българска църква и подготовка на националнoреволюционнотo движение, за политическо освобождение на отечеството ни. Това е

рядък, безпрецедентен случай

Нито един народ не е дръзвал да създаде такова просветнo-научнo движение в условия на робство. Реализацията на тази високоблагородна и родолюбива дейност практически се извършва с неуморната организационна дейност на проф. Марин Дринов. След неговата среща в Прага през септември 1867 г. с друг български радетел за научна и книжовна дейност - Васил Д. Стоянов, двамата съставят плана за създаване на дружеството, а през 1868 г. изработват проектодокумента, на базата на който е приет уставът на учредителното събрание.
Българското книжовно дружество е създадено в края на септември (12 октомври нов стил) 1869 г. в гр. Браила, Румъния, като просветна и научна организация. Може да се приеме, че то действително е резултат от дейността по време на великото Българско възраждане, която силно се активизира през втората половина на XIX век. През този период много български младежи завършват своето образование в чужбина и най-вече в Русия. Учредители на това научно и литературно дружество са представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. В учредяването на дружеството участва и Апостола Васил Левски, който преминава Дунава като книжар, разпространяващ книги извън пределите на империята.

Първите действителни членове

на дружеството са проф. Марин Дринов, Васил Друмев и Васил Стоянов. Избрано е настоятелство с председател Николай Ценов. През 1871 г. е избран първият почетен член на дружеството - Гаврил Кръстевич.
Целите, които си поставя новосъздаденото дружество, са както научни - да подтиква научните интереси и научната мисъл на българската интелигенция, така и патриотични - да оказва положително въздействие на националноосвободителната борба на българския народ, включваща трите основни направления: образователно- просветителска, борба за самостоятелна българска църква и борба за политическо освобождение от чуждото господство. Затова идеята за неговото създаване среща одобрението и симпатиите на българската революционна емиграция в Румъния и особено на Васил Левски, Христо Ботев и Любен Каравелов. Отзовават се и някои заможни и влиятелни българи родолюбци от крилото на "старите" в българската емиграция, членове на т.нар. Добродетелна дружина, между които са Евлоги Георгиев, владиката Панарет Рашев, д-р Петър Протич и др. В началото част от емиграцията е приела дейността на новосъздаденото книжовно дружество малко скептично: от крилото на "младите"- за твърде "академично", за да може да влияе върху съзнанието на българския народ, а от "старите", заможната буржоазия - за "нескопосно". Но постепенно то се утвърждава и

доказва своята жизненост на ползу роду

Уставът на Българското книжовно дружество, който регламентира неговото организационно изграждане, е приет на първото общо събрание на 29 септември 1869 г. За пръв председател е избран проф. Марин Дринов. За обсъждане на устава на дружеството в Браила са избрани упълномощени представители на българите от Букурещ, Гюргево, Браила, Галац, Болград, Кишинев, Одеса, Виена и други градове. Под съответното пълномощно писмо на българите от Букурещ от 23 септември 1869 г. е и подписът на Васил Левски, който дарява на Българското книжовно дружество сумата от 22 франги и 70 бама, видно от запазената разписка, която и сега се пази в БАН. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодично списание на Българското книжовно дружество". Забележително е, че в първия му брой основателите изписват бъдещата цел на БКД: "Да се превърне то в истинна академия наук" по подобие на академиите в други страни на Европа.
По време на Априлското въстание и на Руско-турската освободителна война книжовното дружество прекратява временно дейността си. След Освобождението е свикано общо събрание, на което се взема решение за преместване на седалището му от Браила в България - София. Това става през ноември 1878 г.
След Освобождението с усилията на Министерството на просвещението Българското книжовно дружество

постепенно се превръща в национална академия

членове на която стават изтъкнати представители от различни области на науката и културата. Правителството на Княжество България подкрепя дейността на книжовното дружество, като му оказва определена ежегодна финансова помощ. Постепенно, със съдействието на Министерството на народното просвещение, неговата дейност се възстановява и активизира.
Новият устав, приет през 1884 г., определя бъдещите насоки на неговата дейност и фактически още тогава превръща Българското книжовно дружество в академия. Избрани са няколко десетки нови действителни членове. Софийската община прави дарение с място за построяване на собствена сграда на улица "Цариградска".
За развитие на научната дейност се създават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен.
През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", а през началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството приема издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", който до този момент е излизал като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. се открива нова поредица - "Български старини".
На 19 март (6 март стар стил) 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува в Българска академия на науките (БАН), а в края на същата година Народното събрание приема първия Закон за БАН, уреждащ преименуването на БКД и особения статут на академията, както и задължителна държавна субсидия за нея.
Сградата на Българската академия на науките е построена през 1925-1929 г., дори академиците залагат имотите си, за да съберат парите. Пострадала е при бомбардировките над София през 1944 г., възстановена е и се ползва като централна сграда на академията и досега. Първите институти към БАН се създават през 40-те години, тя е основната и най-голямата научна организация у нас през десетилетия и днес, в нея се развиват научни школи, придобили световен авторитет. В края на 1989 г. там работят над 15 000 души, след няколко реорганизации в момента персоналът й е под 7000 човека, от които учените са около 3000. В 42-та института на академията в последните години се създават около 60% от научната продукция на България.