Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2017 17:27 - Главното в историята на миналия век беше, че триста еврейски финансисти и масони ръководят света
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1485 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 19.02.2017 17:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.“[Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32.]

От 17 август 1808 г. Ротшилд станал финансов съветник на британското правителство; Ротшилдови често финансирали организации, даже „християнски“ групи, запазвайки типичната си анонимност зад нееврейски основател.

Не случайно Гари Алън, авторът на горните редове, който е бил говорител на консервативното антикомунистическо сдружение „Джон Бърч“ в САЩ, често се позовава на Каръл Куигли. А той, на свой ред, работейки с архивите на секретните общества – своеобразните министерства на тайното световно правителство, повдига още малко завесата:

„В допълнение на тези прагматични цели, силите на финансовия капитализъм имаха друга, по-важна задача. Нищо по малко от това да създадат единна световна система за финансов контрол, която да се намира в частни ръце. И да е способна да господства над политическата система на всяка държава и над световната икономика като цяло.

image


Тази система трябваше да бъде контролирана по феодален образец от централните банки на света, действайки единодушно и в съгласие, посредством секретни споразумения, приети на често свиквани тайни срещи и конференции. Банката за международни разплащания[87] в Базел, Швейцария, трябваше да бъде върхът на системата. Частна банка, притежавана и контролирана от световните централни банки, които сами бяха частни корпорации. Всяка централна банка в ръцете на хора като Монтегю Норман от “Bank of England”, Бенджамин Стронг от Банката на Федералния резерв на Ню Йорк, Шарл Рист от “Banque de France” и Хялмар Шахт от “Reichsbank”,[88] търсеха начин да доминират над своите правителства чрез способността си да контролират заемите на хазната, да манипулират обмена на чуждестранна валута, да оказват влияние върху равнището на икономическата активност в страната, и да въздействат върху политиците, готови да им сътрудничат, посредством допълнителни икономически стимули в света на бизнеса.

Като частна институция, Б. М. Р. беше собственост на седем главни централни банки и беше ръководена от онези, които ги оглавяваха. Те, заедно, формираха нейното управително тяло. Всяка от тях държеше значителен реален влог в B. I. S. Периодически тези банки уреждаха разплащанията помежду си (а така и между основните страни на света) посредством счетоводните механизми, с цел да избягнат пратките със злато. Изготвяха споразумения по всички главни финансови проблеми на света, както и по множеството икономически и политически въпроси, особено що се отнася до заемите, разплащанията и икономическото бъдеще в най-важните области на земното кълбо.

Във всяка страна могъществото и властта на централната банка почива главно върху контрола на кредита и на снабдяването с пари. В света като цяло властта на централните банкери се дължи най-вече на техния контрол върху заемите и потоците от злато. През последните дни на системата тези централни банкери бяха в състояние да мобилизират ресурси, за да си помагат едни на други чрез B. I. S.,[Ще използвам и съкращението на български Б. М. Р. – от Банка за международни разплащания. Признавам, че в книги и други мои публикации съм използвал названието Банка за интернационални разплащания, за да подчертая нейния действителен характер – на финансова институция, създадена и притежавана от Интернационала за постигане на неговите интернационални цели и намерения.] където разплащанията между централните банки можеха да бъдат извършвани от възприети механизми за водене на отчетността между счетоводителите, които централните банки от света държаха там.

Общо взето, гледат на Б. М. Р. като на връхна точка от структурата на финансовия капитализъм, чието далечно възникване отива назад чак до създаването на “Bank of England” през 1694 и на “Banque de France” през 1803 година. Всъщност нейното основаване през 1929 година[На Б. М. Р. – Банката за международни разплащания.] беше по-скоро индикация, че централизираната световна финансова система от 1914 година е в упадък. Тя беше създадена най-вече за да овладее и оправи залеза на Лондон като световен финансов център чрез осигуряване на механизъм, посредством който свят с три финансови центъра – в Лондон, Ню Йорк и Париж, можеше да действа като един.

image

B. I. S. беше напразно усилие за справяне с проблемите, възникващи от нарастването на броя на центровете. Тя беше замислена да бъде световният картел за постоянно увеличаване на националната финансова власт, чрез обединение на тези национални финансови центрове.“

Отново се налага прекъсване – антракт. Тъй като се натъкваме на нещо, което не отговаря на истината.

Ролята на Банката за международни разплащания е била гигантска. Тя е такава и днес, когато все така действа, но почти никой не знае и/или не забелязва нейното съществуване и дейности.

image


По официални данни институцията е била създадена не през 1929 година, а на 17 май 1930-а. Което не е съществено. От само себе си се подразбира, че е била замислена по-рано. Просто през май 1930 година е била обявена нейната поява. Банката е била необходима, за да обслужва специално, скрито, незабележимо, сделките на крупните наднационални корпорации през предстоящата световна война.

Не говоря глупости. Такива са фактите. Някои някъде вече били начертали плановете за този най-страшен въоръжен конфликт в човешката история. Той е бил съпътстван от разделение на мощните държави на блокове по… най-неочакван принцип. Например Сталиновият Съветски съюз, за когото се предполагало, че е главният гробокопач на капитализма, станал предпочетен за съюзник от двете най-силни капиталистически държави – Британия и САЩ!

Това, че интернационалните банкери замислили и предизвикали Втората световна война, е извън съмнение. Не вярват най-заблудените от пропагандните клишета на официалната историография. Тази летопис не представлява нищо друго, освен лъжи след лъжи, подредени според конкретна конюнктурна необходимост от конформистки историци с дипломи. Митология, минаваща за „наука“, и опакована в луксозни томчета.

Докато кръвопролитията в Европа, Северна Африка и Азия унищожавали десетки милиони хора и разрушавали граденото с векове, а в Британия и САЩ били приети нарочни закони за забрана на „търговията с врага“, най-грамадните интернационални корпорации във всички области и отрасли не преставали да въртят далавера с фашистка Италия и най-вече с нацистка Германия.

Това е чудесно доказано в изследванията на непрофесионални историци, какъвто например беше английският журналист Чарлз Хайъм, отдаден на културата и биографиите на творци, между другото – евреин. В епилога на своя истински следователски труд той с тъга посочи:

image

„За успокоение на „Братството“ Гьоринг и Химлер се самоубиха, отнасяйки със себе си тайната…[92] Останалите от конспираторите изкараха целия отреден им свише цикъл. Онези, които се опълчиха срещу „Братството“, не бяха такива късметлии… Докато оцелелите фигури в „Братството“ изплуваха отново, помагайки за формиране на технологията на следвоенното устройство,[Такива били Хялмар Шахт, братята Круп, семейство Тисен, Прескът Буш, неговият син и внук и т.н.] осмелилите се разкрият гадостите им, бяха ликвидирани.

Водачите на „Братството“, които умряха, можеха да спят спокойно в мрачните си гробове. Тъй като техните намерения бяха доведени до край.“[Charles Higham – “Trading with the Enemy. The Nazi-American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г.]

А Банката за международни разплащания не само никога не спряла дейността си. По време на войната към нея тайно бил прикрепен офицерът от Службата за стратегически услуги на Съединените щати Алън Дълес, който през петдесетте я оглави, но под нейното ново название – Централно разузнавателно управление – ЦРУ.[От февруари 1953 до края на ноември 1961 година Алън Дълес слугува като шеф на ЦРУ на двама президенти – Дуайт Айзенхауер и Джон Кенеди.] Макар и със седалище в Берн, Дълес непрестанно следял как работи Б. М. Р. в Базел.

Естествено за шпионите, малцина имат представа от истинския живот и дейност на Алън Дълес. Още след влизането на САЩ в Първата световна война той бил изпратен като шпионин във Виена. Но скоро го прехвърлили в Берн. Там поддържал контакти с… интернационалните комунистически терористи, готвещи се да нападнат и завладеят Русия. По-късно разказал, как на 8 април 1917 година по телефона му позвънил криещият се от властите Владимир Ленин и поискал Дълес да му уреди прием в американското посолство.

Не е ли вярно, че „истината е по-невероятна от измислицата“?

Нека продължим с Каръл Куигли от там, откъдето прекъснахме:

„Главнокомандващ на световната система за банков контрол беше Монтегю Норман, управител на “Bank of England”, който беше подготвен и издигнат от частни банкери до длъжност, където гледаха на него като на оракул по всички въпроси и теми на управлението и бизнеса. В държавното управление, още от 1819 година властта на “Bank of England” се изразяваше в значително ограничаване на политическите действия на правителството. А опитът за прекършване на тази нейна власт през 1844 г. чрез изменение на устава на банката се провали. През 1852 г. Гладстон, тогава държавен секретар на хазната,[98] декларира: „Решаващият фактор в цялата ситуация беше този: самото правителство не разполагаше със съществена власт в областта на финансите, и трябваше да остави Money Power като най-висша и неоспорима [власт].“

image

Мощта на “Bank of England” и на нейния управител беше призната от най-квалифицираните наблюдатели. През януари 1924 г. Реджинълд Маккена, който през 1915-1916 година е бил държавен секретар на хазната, в качеството си на председател на борда на “Midland Bank”, каза на нейните акционери: „Опасявам се, че обикновеният гражданин не би желал да му съобщят, как банките могат – и го правят – да създават пари… А тези, които контролират кредита на нацията, направляват политиката на правителствата и държат в ръцете си съдбата на народа.“ През същата тази година сър Дръмънд Фрейзър, вицепрезидент на Института на банкерите, заяви: „Управителят на “Bank of England” трябва да бъде деспот, който диктува условията, по които правителството може да се сдобие с парите, взимани от него назаем.“ На 26 септември 1921 година вестник “The Financial Times” писа: „Половин дузина мъже на върха на петте големи банки би могла да разстрои цялата основа на финансовото управление, като се въздържи от обновяването на съкровищните банкноти.“[Хартиените пари. Попаднали в обращение, те се изхабяват и периодично биват изтегляни, за да ги заменят с новоотпечатани. Цитатът доказва най-важното, което „умните и красивите“ – по Сорос – нямат мозъчен капацитет да проумеят. То е, че централното банкиране, включващо емитирането на националните валути, е в ръцете на частни банкери.]

Виконт Викърс, който девет години е бил директор на банката, каза: „От 1919 година паричната политика на правителството беше политика на “Bank of England”. А политиката на “Bank of England” беше политиката на г-н Монтегю Норман.“ На 11 ноември 1927 година “The Wall Street Journal” нарече г-н Нормън „паричния диктатор на Европа“. Това беше признато от самия г-н Норман пред ръководството на банката на 21 март 1930 година и пред Комисията „Макмилън“ към Камарата на общините пет дни по-късно.

За позицията на Монтегю Норман може да се съди от факта, че неговите предшественици в управлението на банката, почти сто на брой, бяха служили в двегодишни мандати, рядко увеличавани на три или четири години в кризисни времена. Но Норман се задържа на поста цели двадесет и четири лета (1920-1944). През това време той стана главният архитект на ликвидацията на глобалното британско превъзходство.[В някои издания на това място е вмъкнато вътрешно подзаглавие, което гласи: “Norman Viewed Governments and Democracy As Threats to the Money Power” – „Норман гледаше на правителствата и демокрацията като заплаха за Властта на парите“.]

Норман беше странен човек, чийто ментален облик беше на една потисната хистерия и даже параноя.[ Спомнете си лекциите на Григорий Климов.] Той не намираше никаква полза в правителствата и се страхуваше от демокрацията. За него и двете бяха заплаха за частното банкиране. А от тук – за всичко, което беше правилно и ценно в човешкия живот. Силно волеви, неуморен и безскрупулен, той гледаше на своя живот като на авантюристична и мелодраматична борба със силите на несигурните пари, които бяха в съюз с анархията и комунизма.

image

Когато изгради отново “Bank of England”, той я конструира като крепост, готова да се защитава срещу всяко народно въстание. Със свещени златни резерви, скрити в дълбоки трезори под нивото на подземните води, които можеха да бъдат пуснати, за да ги залеят с натискането само на един бутон от бюрото на управителя. През повечето от своя живот Норман се щураше по света с бързи параходи, всяка година изминавайки десетки хиляди мили. Често, пътувайки инкогнито, скрит под небрежна черна шапка и дълга черна пелерина, под името „професор Скинър“, псевдонима, който беше приел…

В лицето на Бенджамин Стронг, първия управител на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк[Federal Reserve Bank of New York е всепризнатата челна финансова институция в рамките на Системата на Федералния резерв. Даже евреите вече не отричат, че именно тя емитира доларите. Също така, макар и с половин уста, все повече запознати признават, че от самото и възникване нейните основни собственици са семейство Ротшилд, често криещи се зад своите агенти от фамилията Рокфелер.] Норман имаше предан колега. Стронг дължеше кариерата си на благосклонността на “Morgan Bank”, по-специално на Хенри Д. Дейвисън, който през 1904 г. го направи секретар на Попечителската компания на банкерите в Ню Йорк[104] (като наследник на Томас У. Ламонт). Той го използваше като агент на „Морган“ в банковите прегрупирания след срива през 1907 г. А през 1909 г. го направи вицепрезидент на Банкерското попечителство (все като наследник на Ламонт).

[105] Нюйоркска банка, контролирана от Ротшилдови чрез техния най-доверен представител зад Океана Джейкъб Шиф. За онези, които не знаят, преди да забогатеят неимоверно и да се пръснат по света, когато взели да се замогват във Франкфурт, Амшел Ротшилд и семейството му се настанили в по-голяма къща. Тъй като наемът й не бил по силите им, делели един покрив със семейство Шиф. Също евреи, Шифови имали в герба си изображение на черен платноход – кораб, Schiff – на зелен фон. Банката Kuhn, Loeb and Co” финансирала Леон Троцки и неговите болшевики. Лично Джейкъб Шиф връчил парите на Лейба Бронщейн. В акцията участвал и наскоро пристигналия от Германия Пол Уорбърг. Той се оженил за дъщеря на един от собствениците и поамериканчил произношението на истинското си име Паул Варбург. Той бил издънка на еврейски лихварски род, чиято германска банка носела тяхното име. Брат му – Макс, който останал в родината, през Първата световна война оглавил германското военно разузнаване. След дълги уговорки с Израел Хелфанд, известен като Александър Парвус – руски социалист, на практика интернационален еврейски търгаш, мечтаещ да забогатее без да се труди, Макс Варбург убедил кайзера да отпусне прословутите милион и половина – според някои два милиона, а трети казват – „само“ милион, златни германски марки на Владимир Илич Ленин. И заповядал уреждането на безпрепятственото транспортиране в два пломбирани вагона на него и болшевишките му терористи от Швейцария през Германия, Швеция, Финландия до Русия. След няколко сливания, следите на „банката на болшевиките“, както наричаха „Кун, Лоуб и Къмпани“, бяха съвсем изтрити през септември 2008 година с фалита на четвъртата по големина такава институция в света – „Лимън Брадърз“.

През 1914 г. той стана управител на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк като общо предложение на “Morgan” и на “Kuhn, Loeb, and Company”.[105] Две години по-късно Стронг за първи път срещна Норман и двамата изведнъж се споразумяха да работят в сътрудничество за финансовите практики, които еднакво ценяха.

image


Тези финансови практики бяха изрично и многократно потвърждавани в обемистата кореспонденция между тези двама мъже и в множеството разговори, които водеха – както на работа, така и в свободните им дни (често прекарваха ваканциите си заедно със седмици, обикновено в Южна Франция).

През двайсетте години те решиха използването на финансовата мощ на Британия и Съединените щати, за да принудят всички важни държави на света да продължат със златния стандарт и да оперират с него чрез централни банки, освободени от всякакъв политически контрол. А всички проблеми на интернационалните финанси да бъдат уреждани със споразумения от такива централни банки, без намеса на правителствата.

Не може да не бъде почувствано, че тези ръководители на главните световни централни банки сами се явяваха като самостоятелни, независими власти във финансовия свят. Но не бяха. Те по-скоро бяха техническите изпълнители и агенти на господстващите интернационални банкери от техните страни, които ги бяха издигнали и имаха пълната възможност да ги свалят и изхвърлят.

Самостоятелната финансова власт на света беше в ръцете на тези инвестиционни банкери (наричани също „интернационални“ или „търговски“ банкери), които до голяма степен оставаха зад кулисите на своите собствени необединени частни банки. Тези люде оформиха система на интернационално сътрудничество и национално господство, която беше повече частна, по-могъща и по-тайна, отколкото тази на техните агенти в централните банки.



Господството на интернационалните банкери беше основано на техния контрол над кредитните потоци и инвестиционните фондове в собствените им страни и по целия свят. Те можеха да доминират финансовите и промишлените системи на страните си посредством своето влияние над текущото финансиране чрез банковите заеми, равнището на сконтовите проценти и чрез повторното обезценяване на търговските задължения; те можеха да доминират правителства чрез своя контрол над текущите правителствени кредити и играта на международния паричен обмен. Почти цялата тази власт беше упражнявана посредством лично влияние и престиж на хора, които в миналото бяха демонстрирали своята способност да извършват успешно финансови преврати,[ По онова време отличен пример била Голямата криза от 1929 година. Излишно е да припомням за тази, обявена през 2008 г., от която не се вижда никакъв изход. Освен ако същата шепа интернационални банкери – властелини на света, на мира и войната, на живота и смъртта – не решат друго.] да поддържат своя свят, да запазват спокойствие по време на кризи, и да споделят своите печеливши възможности със съдружниците си.

image

В тази система Ротшилдови превъзхождаха всички през деветнадесети век. Но в края на това столетие те бяха заменени от Дж. П. Морган, чието централно седалище беше в Ню Йорк. Макар той често да действаше сякаш то беше в Лондон (където действително възникна през 1838 г. като “George Peabody and Company”). Старият Морган умря през 1913 г., но беше сменен от своя син със същото име (който до 1901 г. беше обучаван в лондонския клон). Докато след 1924 г. главните решения във фирмата все по-често бяха взимани от Томас У. Ламонт. Но тези връзки могат да бъдат обяснени на национална основа по-късно.“[Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company]

За пореден път се сблъскваме с неверни сведения. Не мога да отсъдя, дали от незнание или поради умисъл – под диктовка.

Джон Пиърпонт Морган бил американец. Той бил избраник на Ротшилдови, което дълго не било известно дори на семейството му. Благодарение на своя довереник Джон П. Морган през 1895-1896 година британските Ротшилдови успели да постигнат сделка за възстановяване на похарчения американски златен резерв. Така уж спасили президента Гроувър Кливланд, но практически го поставили под своя зависимост.

Кой е този американски магнат – знаем по̀казния национализъм на тамошните големци в миналото – който би изпратил сина си да се обучава във филиал зад граница? И то къде? В Лондон – столицата на Ротшилдовата династия, така да се каже.

image

След смъртта на стария Морган наследниците му с ужас установили, че преобладаващата част неговото богатство не му принадлежала. Затова споменатият Томас У. Ламонт взимал решенията, а не поради друго. Империята “Morgan” се оказала собственост на Ротшилдови.

Тези неща са изяснени отдавна и затова се учудвам, че Каръл Куигли проявява необичайно за себе си невежество. Ето защо допускам, че са му наредили какво да пише. Съществува христоматиен пример, в който Ротшилдови изпробвали лоялността на младия Морган, Ламонт и цялата управа на “Morgan” отвъд Атлантика.

На 3 август 1914 година, месеци след кончината на Джон П. Морган, парижките Ротшилдови изпратили телеграма до “Morgan” в Ню Йорк с искане банката да отпусне заем от 100 милиона долара на френското правителство. В отговор ги запитали, дали са съгласували своя ход с френското Външно министерство. Обяснението било: Не.

Тогава от “Morgan” отказали заема. Както посочват изследователите, Ротшилдови едва ли биха предприели нещо неподготвени. Те продължили да упорстват, припомняйки на “J. P. Morgan & Co.” своята история и каква структура са изградили в САЩ. И това не помогнало.

Обаче отказът на “Morgan” довел до това наследникът му да „опита вкуса на водата“. В Ню Йорк настъпила бъркотия и се намесил Държавният департамент. Впоследствие Джак Морган, както наричали Джон Пиърпонт-младши, оглавявал множество различни компании.[Вж. Martin Horn – “Britain, France, and the Financing of the First World War”, McGill-Queen’s University Press, Montreal & Kingston, London, Ithaca, 2002 г., стр. 58-59.] През 1920 година бил принуден да закрие лондонския клон. Дарил неговата сграда на американското правителство за посолство. Никога повече не се ползвал с уважението и доверието, на които се радвал баща му. Наслаждавал се на бохемски живот – бил запален яхтсмен, но нищо повече. Преди Втората световна война го използвали за лице при отпускането на кредит на фашистка Италия по заявка на Бенито Мусолини.

И още нещо. Томас У. Ламонт бил участник в обществото „Кръгла маса“ в САЩ, редом с известния политически коментатор Уолтър Липман и други важни, но неизвестни нам лица. Всички те били свързани с английския клон на семейство Ротшилд и използвали мрежовата структура за събиране на информация, измислена и въведена в началото на ХІХ век от Нейтън Майер Ротшилд.[Вж. Deanna Spingola – “The Ruling Elite: a Study in Imperialism, Genocide and Emancipation”, Trafford Publishing] Освен това се смята, че елитът от американското Източно крайбрежие – най-старият, е разклонение на късния английски. Често се срещат преплетени роднински връзки.[Вж. напр. Donald Gibson – “Communication, Power, and Media”, Nova Science Publishers, Inc., New York, NY, 2004 г., стp. 77-78.] Това е и въпросното „обяснение на национална основа“, споменато от Каръл Куигли.

image

Повтарям: Тези неща са from the horse’s mouth – направо от извора.

Възможно ли е да съдържат манипулации? Естествено. Как иначе? Предполагам, най-вече във вид на голям обем спестена информация. Даже – изкривявания. И все пак, littera scripta manet – написаното остава. И не само. Приживе докторът по история Карол Куигли е бил обект на постоянни нападки, че „разпространява конспиративни теории“. Такива са методите на интернационалното Братство. Тази истинска холдингова компания, обединила внимателно подбрани банкери и индустриалци. Най-често – едни и същи.

Те използват медиите – електронни: телевизии, радиостанции, сега интернет в джоба на всеки собственик на съвременен преносим телефон; печатни: вестници, списания, книги; изкуство: опера, театър, музика, но най-вече кино. От една страна пускат вярна информация в тях. От друга, все в притежаваните от тях средства за масово осведомяване – практически оръжия за поразяване на личното, а от там – и на общественото съзнание, тиражират дезинформация. Накрая се появяват третите им центрове за промиване на мозъци с контрадезинформация.

В този океан от малко истини и полуистини, множество съвсем нищожни отломки от истини, безкрайност от откровени лъжи и заблуди и техните опровержения, човек лесно може да потъне и да се удави. Затормозен от всекидневието с присъщите му грижи – даже най-незначителната все пак е проблем, нали – хората или вярват на предложеното им меню, или се откъсват от живота.

Почти никой от представителите на така нареченото човечество – по официални данни повече от 7,3 милиарда души, по-скоро парчета, предмети – не желае да се запознае с току-що изнесената фактология. Не се интересува от истинската истина[Изобщо не е парадокс.] за миналото, за това, как стигна до тук. Никого не го е еня за причините, движещите сили и фигурите зад събитията, които превърнаха същия този човешки род в животинско стадо, вълнуващо се единствено от анимализъм – да е нахранено, да бъде на топло, и да се размножава, доколкото умее. Тъй като „цивилизованият свят“ доказа, че забравя и тази природна даденост – рефлекс за продължение на живота, на рода.

image

Никой няма право да се оправдава с фактора недостиг на време. Нали всичко се отнася пряко или косвено до собствения ни живот? До бъдещето на потомците ни. Как така е възможно да има време за чалга и спортни надпревари, често с предварително изяснен край, за цирк, даже за уж по-стойностни културни ангажименти, например за симфонични концерти, опера, театър, а съществува дефицит на свободно време за личното и общото ни оцеляване?

Човешкото присъствие на този свят – на всеки от нас – не бива да се свежда само до това на добитъка – преживяне и размножаване. Така мисля аз. То има някакъв по-висш смисъл, представен от моя Бог така:

image

„Следователно, ще станете съвършени, точно както вашият Отец на небето е идеален.“[ „Евангелие от Матей“, гл. 5, ст. 48.]

Като вземете това под внимание и се поставите на мястото на шепата, съставляващи Money Power – Властта на парите, кажете честно: Щяхте ли да се интересувате от участта на гоите – добичетата – в това огромно глобално стадо?

image

Като добър пастир, нямаше ли да се интересувате единствено от онези, които принасят полза? И да оставите или отведете останалите в кланицата, при касапина. Ако не спечелите кой знае колко, поне да не губите. А тези милиарди ялови, безполезни екземпляри, да не объркват читавите и да не пречат.

diagnosa.net/




Гласувай:
4



1. krumbelosvet - И какво
19.02.2017 20:25
Историята е безполезна, ако не води до познаване на С Е Г А Ш Н И Т Е УСЛОВИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧАТА за положителна еволюция на човешкия род и на нашия народ. Частният Федерален Резерв ДНЕС БЕЗСПОРНО оглавява САЩ, англосаксите и техните съюзници, между които и ние. Като резултат, ние бързо изчезваме, по същия път върви и Европа. Един по един до... колкото решат господарите от един етнос. С тяхната свръх-наука и свръх-технология. Тайна наука и тайна технология, които не се учат в никой университет. Това което случайно научаваме или се досещаме, са трохи от истината, както и горният пост. Дано някоя хуманна общност да знае и да може повече. Да пази Бог.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685754
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031